Едно от най-великите дела
Ели
Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога.
Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други.
Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека!
Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда.
Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто. В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека. Ако аз искам да направя добро няма какво да мисля, дали го заслужава този и този човек, дали наистина ще му допринеса добро. Аз мога да направя доброто без никаква предумисъл. И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник. Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват.
Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота.
Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство.
Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота.
Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята. Те са от малцината през вековете, които съграждат истински вечно творческото ново.
